Новите 25% мита на президента Доналд Тръмп за внос от Мексико и Канада влязоха в сила във вторник, заедно с нови мита за стоки от Китай. Мерките са изострили и без това напрегнатите търговски отношения, пораждайки опасения за забавяне на икономическия растеж и покачване на цените за американците, които дълго време са се борили с високата инфлация.
Секретарят по търговията Хауърд Латник заяви, че президентът Тръмп обмисля частично да смекчи новите мита за тези компании, които стриктно следват правилата на Североамериканското споразумение за свободна търговия (USMCA). Това споразумение, което регулира търговията между Съединените щати, Канада и Мексико, подлежи на преразглеждане през 2026 г., и новата митническа политика може да бъде важен коз в бъдещи преговори.
Министър-председателят на Канада Джъстин Трудо не скри своето възмущение, наричайки новите мита "неразумни и вредни". В отговор Оттава наложи огледални мита от 25% върху стоки на стойност 30 милиарда канадски долара (20,7 милиарда американски долара). Отвратителните мерки включват популярни артикули като сок от портокал, фъстъчено масло, алкохол, кафе, уреди и дори мотоциклети.
Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум също обеща отвратителни мерки, но все още не е предоставила подробности. Тя заяви, че ще обяви отговора на Мексико в неделя, оставяйки място за дипломация.
Заявленията на Латник за възможни отстъпки предизвикаха временно покачване на канадския долар и мексиканското песо, които преди това рязко спаднаха при новината за митата. Обаче общият ефект от митническия удар на Тръмп беше много по-силен - световните фондови пазари реагираха с рязък спад в акциите, отразявайки страховете на инвеститорите от ескалация на търговските конфликти.
Пекин не се забави задълго с отговора. В отговор на действията на Вашингтон, Китай обяви въвеждането на нови 10%-15% мита върху определени американски стоки от 10 март, както и допълнителни експортни ограничения за редица американски компании. Освен това, Китай подаде официална жалба към Световната търговска организация (WTO), което би могло да предизвика още един кръг от търговски спорове.
Всичко това само изостря глобалното напрежение и тласка света към пълномащабна търговска война. До каква степен са готови да отидат САЩ и техните противници? Отговорът на този въпрос ще определи икономическата съдба на идващите години.
Министър-председателят на Канада Джъстин Трудо е заявил ясно, че Отава няма да толерира търговски бариери, наложени от Вашингтон. Ако новите американски мита не бъдат премахнати в рамките на 21 дни, Канада ще наложи допълнителни мита на стойност 125 милиарда канадски долара. Главни сектори на американската икономика, включително автомобилната индустрия, металургия, авиация, както и износът на говеждо и свинско месо, могат да бъдат засегнати.
Освен това, Канада планира да оспори действията на САЩ на международно ниво - в рамките на Световната търговска организация (WTO) и разпоредбите на Договора за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико (USMCA).
Премиерът на най-голямата канадска провинция Онтарио, Дъг Форд, е отишъл дори по-далеч. Той е отменил договор на стойност 100 милиона канадски долара със сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск и е наложил забрана за сключване на държавни контракти с американски компании.
Но основният лост на натиск може да е енергийна: ако американските мита останат в сила, Онтарио ще въведе 25% надценка върху износа на електричество към САЩ. Подобно действие може значително да увеличи разходите за електричество в няколко американски щата, зависещи от канадските доставки.
Въпреки обещанията на Доналд Тръмп за намаляване на разходите за живот, неговата търговска политика вече доведе до покачване на цените. Търговците на дребно предупреждават, че потребителите скоро ще усетят удара по своите портфейли.
Главният изпълнителен директор на Target, Брайън Корнел, съобщи пред CNBC, че в следващите дни веригата ще започне да повишава цените на сезонни стоки, по-специално, авокадо, доставяно от Мексико.
Best Buy също изрази безпокойство. Според главния изпълнителен директор Кори Бари, значителна част от електрониката в асортимента на веригата се произвеждает в Китай и Мексико. Ако митническият натиск продължи, разходите за джаджи на американския пазар неизбежно ще се увеличат.
Администрацията на Тръмп обяви мито от 20% върху редица високотехнологични продукти от Китай, които преди това бяха освободени от митнически санкции. Списъкът включва ключови категории:
Тези мерки могат да окажат голямо въздействие върху потребителския пазар, тъй като повечето от световната електроника се произвежда в Китай. Компании като Apple, Dell и Microsoft могат да бъдат принудени или да намалят печалбите си, или да прехвърлят увеличените разходи върху клиентите.
Допълнителното мито от 10% върху китайския внос, което влезе в сила във вторник, беше последният кръг от икономическо противопоставяне между Вашингтон и Пекин. Мерките допълниха подобно мито от 10%, наложено от Тръмп на 4 февруари, и се наложиха над съществуващите 25% мита, въведени през първия му мандат като президент.
В резултат на това вносът на редица китайски стоки сега се подчинява на максимални мита, което ги прави значително по-скъпи за американските потребители и бизнеси.
Пекин не остави действията на Вашингтон без отговор. Новите китайски мита са насочени към селскостопанския сектор, който е жизненоважен за САЩ. Следните продукти бяха засегнати:
Тези мерки могат да са сериозно изпитание за американските земеделци, които вече страдат от предишни търговски войни. Нека си спомним, че по време на първия мандат на Тръмп, търговските конфликти с Китай струваха на американския селскостопански сектор около 27 милиарда долара в загубени приходи. Значителна част от китайския пазар тогава отиде при Бразилия, което постави американските земеделци в трудна позиция.
САЩ, Канада и Мексико са тясно свързани икономики, където веригите за доставка отдавна са преплетени. Новите мита върху мексикански и канадски стоки могат не само да засегнат износителите, но и да дестабилизират икономическия растеж на целия регион.
Федералният резервен банк на Атланта вече е отчел рязко преразглеждане на прогнозите си за БВП на САЩ. Според последните данни от GDPNow, вместо очаквания ръст от 2.3% през първото тримесечие, сега се предвижда спад от 2.8%. Това показва, че митническата политика може да доведе до рецесия по-рано от очакваното.
Докато американските и азиатските пазари се тресат от митнически битки, европейските фондови борси показват признаци на възстановяване. След най-лошия си ден за шест месеца, германският индекс DAX скочи с 2.6% в сряда сутрин.
Покачването беше подпомогнато от решението на германските власти да облекчат така наречената "дългова спирачка" - механизъм, който ограничава държавните разходи. Тази стъпка може да даде на германската икономика допълнителен тласък, помагайки да се избегне рецесия.
Въпреки местните успехи в Европа, глобалните пазари остават напрегнати. Нова фаза на търговската война между Съединените щати, Китай, Канада и Мексико може да предизвика пълномащабна икономическа криза, чиито последици ще се усетят по целия свят.
Паневропейският индекс STOXX 600 показа уверен ръст от 1.1% в сряда, възстановявайки загубите след най-лошия си ден от август 2024 г. Спадът се случи, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи 25% мита върху вноса от Канада и Мексико, предизвиквайки вълна от тревога сред инвеститорите. Въпреки това, оптимизмът се завърна благодарение на новините от Германия, където политиците се съгласиха на значителни мерки за подкрепа на икономиката.
Основните политически сили в Германия се договориха за създаване на инфраструктурен фонд на стойност 500 милиарда евро (еквивалент на 534 милиарда долара). Тази мярка е насочена към укрепване на бюджета за отбрана на страната и стимулиране на икономическия растеж. Освен това, Германия ще облекчи фискалните ограничения, което ще даде на правителството повече свобода за бюджетни маневри и увеличаване на публичните разходи.
Новините накараха доходността на 10-годишните германски облигации да се покачи с 20 базисни точки до 2.680%, което показва повишени очаквания за икономически растеж и инфлация.
Плановете за мащабно финансиране на инфраструктурата са дали силен тласък на строителната индустрия на Германия. Най-големите компании в сектора показаха значителен ръст:
Отбранителната индустрия също не остана настрана. Увеличаването на разходите за отбрана помогна на Rheinmetall (+1.3%) и Renk (+5.5%) да укрепят позициите си.
Европейският банков индекс SX7E стана най-бързо растящият сред всички сектори, като се увеличи с 4%. Очакванията за увеличаване на правителствените разходи и потенциалното смекчаване на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) създават благоприятни условия за растеж на финансовите институции.
Въпреки общото подобрение в настроението на пазара, Adidas се сблъска с отрицателна реакция от страна на инвеститорите. Акциите на гиганта в спортната екипировка паднаха с 3.3%, след като компанията предупреди, че ръстът на продажбите ще се забави до 10% през 2025 г. Това беше по-ниско от очакванията на анализаторите и събуди опасения относно бъдещите финансови резултати на компанията.
Докато европейските акции демонстрираха частично възстановяване, несигурността около търговската война на САЩ, промените във фискалната политика в Европа и колебанията в глобалното търсене продължават да тежат върху пазарите. Ключовите фактори в следващите седмици ще бъдат как САЩ, Канада и Мексико ще отговорят на ескалацията на търговския конфликт, както и как европейските правителства ще предприемат по-нататъшни стъпки по отношение на публичните разходи.
БЪРЗИ ЛИНКОВЕ
Свържете се с нас 
