Откакто на 28 февруари започнаха сблъсъците между силите на САЩ и Израел и Иран, енергийният сектор понесе силен шок: по оценки около една пета от световните доставки на петрол и природен газ бяха спрени, което доведе до рязък скок в цените и до нови призиви за ускоряване на прехода към местна възобновяема енергия.

В центъра на кризата са блокирани корабни коридори, атаки срещу инфраструктура в Персийския залив и обявени случаи на force majeure, които вече пренареждат балансa между търсене и предлагане на енергия.

От 28 февруари насам Иран на практика затвори Ормузкия проток и извърши удари по енергийна инфраструктура в целия Залив. В резултат на това производството беше принудително спряно в няколко държави в региона – от Катар до Ирак.

По данни на Reuters цената на Brent се повиши от около 73 долара в началото на конфликта до около 120 долара в понеделник, което предизвика силна волатилност на световните пазари.

QatarEnergy обяви force majeure за своите LNG износни пратки – обеми, които съставляват около 20% от глобалното предлагане на LNG. Компанията предупреждава, че възстановяването на тези обеми може да отнеме поне месец.

„Колко пъти трябва да научим един и същ урок?“ – казва Лукас Уайт, старши портфолио мениджър в GMO, пред Morningstar. Той подчертава, че разпределеното производство – соларни панели и вятърни турбини – би направило икономиките по-малко уязвими към прекъсвания в доставките на нефт и газ.

Павел Молчанов, анализатор в Raymond James, коментира, че кризата „подчертава връзката между енергийната сигурност и прехода към възобновяеми източници“, и добавя, че продължително високите цени на петрола биха могли да стимулират търсенето на електромобили в САЩ.

Икономисти от London School of Economics призоваха правителството на Обединеното кралство да ускори прехода към собствени „чисти“ енергийни източници, позовавайки се на високата уязвимост на страната към колебанията в международните цени на изкопаемите горива.

Asia Times отбелязва, че подобни конфликти могат да затвърдят структурното предимство на азиатските държави, които вече инвестират в производство на соларни панели и батерии. Китай и Индия са в добра позиция да се възползват от ускореното внедряване на възобновяеми източници.

Уайт посочва прецедент: нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. доведе приблизително до удвояване на соларните инсталации в Европа и рязко увеличи дела на електроенергията от възобновяеми източници в ЕС.

Axios предупреждава, че по-високите цени на енергията могат да подхранят инфлацията и да предизвикат повишаване на лихвените проценти, което ще направи финансирането на капиталово интензивните проекти за чиста енергия по-скъпо.

Fitch Solutions изтъква риска някои азиатски и европейски държави да се върнат към въглищата, ако нарушенията в доставките на LNG продължат. ClearView Energy Partners предполага, че администрацията на САЩ също може да разглежда мерките за чиста енергия като практичен отговор на нарастващите цени.

Според Asia Times конфликтът с Иран „действа като стрес тест за енергийния модел на Азия“: краткосрочната уязвимост може да се засили, преди да отслабне, но трайната нестабилност може да ускори прехода към възобновяеми източници и да намали дългосрочната експозиция. За трейдърите ключовите въпроси остават колко дълго ще продължат нарушенията и какви действия ще предприемат държавите и компаниите в отговор.