Двойката долар/йена рязко поскъпна във вторник, въпреки общата слабост на американската валута. Индексът на щатския долар се движи вяло около нивото 98, докато USD/JPY скочи с близо 200 пункта само за няколко часа, тествайки съпротивата при 156.20 (долната граница на облака Kumo на дневната графика).
Тази ценова динамика се задвижва от няколко взаимосвързани фундаментални фактора.
Катализаторът за ръста на USD/JPY бяха данни от влиятелното японско издание Mainichi Shimbun, което съобщи, че министър-председателят Sanae Takaichi е изразила сериозни опасения относно по-нататъшно повишаване на лихвените проценти по време на среща с управителя на Bank of Japan Kazuo Ueda. Тази информация е неофициална — според официалния правителствен отчет „страните са обсъдили икономическата и финансовата ситуация, без конкретни искания от страна на министър-председателя по отношение на паричната политика“.
Въпреки че инсайдерската информация не е потвърдена, тя провокира значителна волатилност в двойката USD/JPY — естествено в ущърб на йената. Публикацията на Mainichi Shimbun звучи напълно правдоподобно, като се има предвид, че настоящият министър-председател е поддръжник на т.нар. „Abenomics“, която се основава на стимулиране на икономиката (чрез агресивни държавни разходи) и облекчаване на паричната политика.
За напомняне, в началото на февруари Takaichi консолидира властта си: нейната управляваща Либерално-демократическа партия осигури конституционно мнозинство в долната камара на парламента, като спечели 316 места от общо 465. Сега Takaichi може да провежда силно стимулираща политика, без да се съобразява с мнението на коалиционните партньори. В частност, кабинетът вече започна подготовка за намаляване на данъка върху потреблението на храни от сегашните 8% до нула, въпреки че това решение ще доведе до годишни загуби в данъчните приходи от около 5 трилиона йени.
По-рано министър-председателят одобри голям пакет от стимули в размер на 21.3 трилиона йени. Логично е, че при толкова агресивно стимулираща политика Takaichi ще има нужда от подкрепа от Bank of Japan под формата на мека парична политика. Инсайдерската информация на Mainichi Shimbun изглежда доста логична в този контекст: при подобни обстоятелства може да се очаква министър-председателят да оказва натиск върху централната банка да приведе политиката си в съответствие с нейните икономически цели.
Затова пазарът прие инсайдерската информация сериозно, въпреки че официалното прессъобщение беше пренебрегнато.
Освен това динамиката на инфлацията и икономическият растеж на Япония пораждат съмнения относно целесъобразността от повишаване на лихвите на предстоящите заседания — през март или април.
Според публикуваните миналата седмица данни, националният индекс на потребителските цени през януари спадна до 1.5% от 2.1% (при прогноза за понижение до 1.6%) — най-ниското ниво от 2022 г. насам. Индексът се понижава трети пореден месец и за първи път през последните 45 месеца падна под границата от 2%. Базисният CPI, изключващ цените на пресните храни, намаля до 2.0% (минимално ниво от март 2022 г.). И тук се формира низходящ тренд: показателят последователно намалява вече два поредни месеца. Индексът на потребителските цени, изключващ храните и енергията, се забави до 2.6%.
Държавните субсидии, намаляването на данъците върху горивата и базовите ефекти изиграха ключова роля за забавянето на инфлацията през януари. Но и по-дълбоки (структурни) промени в японската икономика също задържат инфлационния натиск. Например, японските потребители са станали много по-предпазливи в разходите си, като спад в потребителската активност бе отчетен през декември и януари. Освен това „факторът заплати“ също оказа влияние: реалните заплати (коригирани с оглед на инфлацията) останаха в застой през януари.
Низходящата тенденция в CPI позволява на Bank of Japan да отложи следващия кръг на повишаване на лихвите, особено на фона на слабите данни за растежа на БВП.
Миналата седмица бяха публикувани ключови данни за растежа на японската икономика. Оказа се, че БВП през четвъртото тримесечие на миналата година е нараснал само с 0.1% на тримесечна база, значително по-слабо от прогнозите (+0.4%). На годишна база икономиката на Япония нарасна само с 0.2%, едва възстановявайки се след рязък спад през третото тримесечие (-2.3%).
Подобна слаба динамика се дължи, наред с други неща, на кризата в потребителското търсене, търговските бариери (протекционизмът на САЩ + дипломатическият конфликт с Китай) и съкращаването на държавните инвестиции (ефектите от стимулиращата политика на Takaichi ще се проявят в пълна степен едва през първата половина на тази година).
Комбинацията от забавяща се инфлация (1.5%) и стагниращ БВП (0.1%) на фона на „гълъбови“ слухове за натиск от страна на Takaichi върху BoJ отново породи съмнения относно перспективите пред Банката за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. Сформиралата се фундаментална картина оказва значителен натиск върху йената и съответно подкрепя купувачите на USD/JPY.
От техническа гледна точка, на четиричасовата графика валутната двойка USD/JPY се намира на горната линия на Bollinger Bands и над всички линии на индикатора Ichimoku, който е формирал бичи сигнал „Парад на линиите“. Всичко това говори за приоритет на дългите позиции. Низходящите корекции могат да бъдат използвани като възможност за откриване на дълги позиции с първа (и засега единствена) цел 156.20 (долната граница на облака Kumo на дневната графика).
БЪРЗИ ЛИНКОВЕ
Свържете се с нас 
