В сряда, 25 март 2026 г., политическият пейзаж във Вашингтон бе наводнен от съобщения за наближаващ край на операция „Epic Fury“. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви пред американските медии, че мисията върви по план и че „финалните надписи“ на този близкоизточен драматичен сюжет са близо. По думите на конгресмена основните цели са постигнати и Съединените щати са на една крачка от излизане от конфликта. Този оптимизъм беше подхранен лично от Доналд Тръмп, който на 23 март говори за „важни точки на сближаване“ в тайни преговори с Иран. Президентът очерта картина на бъдеща сделка, при която Техеран окончателно се отказва от ядрените си амбиции в замяна на прекратяване на огъня, обещавайки на Америка „свят без войни“.
Но зад церемониалните врати на Белия дом реалността изглежда далеч по-малко розова. Докато Тръмп говори за дипломатически пробиви, Техеран официално и демонстративно ги отрича. Вместо мир, Вашингтон подготвя „план Б“: две експедиционни единици на US Marines вече са изпратени в Персийския залив, а скоро към тях трябва да се присъедини и елитна парашутна дивизия. Пентагонът вече не вярва на думи и се готви със сила да отвори Ормузкия проток — артерията, която Иран успешно използва от началото на операцията, за да блокира до 20% от световния трафик на петрол и газ. Ирански проксита вече са атакували 19 търговски кораба, а въпреки че американската авиация е унищожила 120 бързи лодки и 44 минни постановчика, тя все още не може да гарантира безопасно преминаване.
Военната задача се усложнява от факта, че за три седмици конфликт Техеран е превърнал крайбрежието си в непревземаема крепост. Ракетни установки, дронове и мини са надеждно скрити в естествени пещери, тунели и заливи, което ги прави практически неуязвими за удари от дистанция. Поради това във Вашингтон сериозно се обсъжда изпращането на специални части за овладяване на стратегически острови в залива. Но дори и това не е гаранция за успех: основният проблем остават мините. Разузнаването оценява иранския запас от мини на около 6000, докато най-новите американски кораби за противоминни действия все още не са изпитани в бойни условия. Ескортирането на танкери през протока под прикритието на разрушители и авиация се очертава като най-опасната фаза на цялата кампания, предвид коварните течения и рояците дронове Shahed-136.
Докато САЩ се готвят или за морски десант, или за преговори, Иран — чрез външния министър Абас Арагчи — отвърна: „Иран не възнамерява да води преговори със Съединените щати. Посланията чрез посредници не са преговори. Никакви преговори със САЩ не се водят. Техеран показа на света, че нито една държава не може да застраши неговата сигурност. САЩ не успяха да защитят държавите в региона въпреки военните си бази. Ние не искаме примирие, което да позволи на врага отново да ни нападне; искаме край на войната и репарации. Ормуз е затворен само за враговете. На приятелски държави, включително Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, е позволено да преминават през протока. Ормузкият проток се превърна в поредното поражение за врага и ние изучаваме специални мерки за управлението му дори след войната. Висшето ръководство разглежда получените предложения.“
На дипломатическия фронт Иран постави пет твърди условия за прекратяване на войната. Иранският ултиматум изисква не само незабавно спиране на ударите и убийствата на негова територия, но и правни гаранции срещу бъдеща агресия и плащане на репарации за войнните щети. Най-болезненото изискване за Вашингтон е настояването на Иран за формално признаване на иранската „власт“ над Ормузкия проток. Външният министър Арагчи заяви, че Техеран няма да влиза в диалог със САЩ, наричайки посредническите послания на Тръмп „празен звук“. Финалният щрих на иранската стратегия е разделянето на света на „приятели“ и „врагове“.
Ормузкият проток сега е отворен само за кораби от Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан. Техеран демонстрира на останалите, че американските бази в региона не могат да защитят никого. Арагчи подчерта, че Ормуз се е превърнал в поредно поражение за САЩ и че висшето иранско ръководство вече работи върху „специални мерки за управление“ на протока на постоянна основа дори след края на бойните действия. Така, докато Вашингтон се опитва да представи излизането си като победа, Иран на практика приватизира основния енергиен кран на планетата. Към 24 март 2026 г. Ормузкият проток е трансформиран от бойна зона в територия на пълен административен контрол от страна на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC).
Според Bloomberg Техеран е въвел полуофициална система за проверка на плавателните съдове, изискваща от екипажите да предоставят пълна документация — от списъци на екипажа и описания на товара до подробни коносаменти и манифести на рейсовете. Процедурата все още не е формализирана и се различава от случай до случай, но експертите я разглеждат като явен опит на Иран да легализира ролята си на „главен диспечер“ в региона. Някои кораби, главно танкери и LNG превозвачи с високостойностен товар, вече са подложени на искания за директни плащания за транзит, насочвани през вериги от посредници. Въпреки фактическата блокада, MarineTraffic регистрира преминаването на четири кораба на 24 март — три танкера и един универсален товарен кораб.
Анализатори на CNN посочват, че Техеран използва селективното пропускане като инструмент за „стратегическа сигнализация“, демонстрирайки на света, че той решава кои икономики ще получат гориво и кои — не. Едновременно с това системите за проследяване на кораби регистрират масови прекъсвания и умишлено предаване на неверни координати, превръщайки навигацията в региона в „дигитална мъгла“. Официален Техеран, чрез говорителя на външното министерство Есмаил Багаи, представя това като „мерки за сигурност“, като подчертава, че страни, които не са страна в конфликта, могат да очакват транзит след съответните „консултации“ с иранските власти. На този фон, например, Катар заема позиция на изразена неутралност и предпазливост. Говорителят на външното министерство Маджед Ал-Ансари отбеляза една геополитическа истина: Иран е съсед на Катар от хилядолетия и стратегия на „пълно унищожение“ не се счита за житейски вариант.
От аналитична гледна точка конфликтът е навлязъл във фаза на асиметрично изтощение. Това е уникално формулиран двубой: американска устойчивост на финансови щети срещу иранска поносимост към военни поражения. Важно е, че тези процеси не са синхронизирани във времето. Иран понася военните удари сега и се адаптира към тях в продължение на десетилетия, докато САЩ ще започнат да усещат реалното икономическо „предаване“ на кризата с приблизително шестседмично закъснение. В началото на април натрупаният недостиг на доставки на петрол и газ ще се превърне във физически факт, който не може да бъде прикрит с финансови интервенции или изявления на Белия дом.
Единственият начин да се затвори тази дупка в глобалния енергиен баланс би бил принудително, драстично намаляване на потреблението в световен мащаб — мярка, изпълнена със социален риск. Ако Вашингтон продължи сегашния модел на военен натиск, иранската военна машина в крайна сметка може да се пречупи под натрупаните щети, но този процес няма да бъде плавен. Сривът на Иран може да бъде рязък и нелинеен; до този момент обаче световната икономика ще трябва да премине през „тясното гърло“ на безпрецедентен ресурсен недостиг. На този етап конфликтът в Близкия изток се е превърнал в изтощителна игра с нулева сума.
Продължителният ирански натиск върху Персийския залив и Ормузкия проток създаде уникална ситуация: от една страна, регионалният търговски трафик е практически парализиран; от друга, дългосрочният производствен потенциал на монархиите в залива систематично се деградира. Докато Техеран държи този лост, той разполага с козове, които могат да пречупят икономическата устойчивост на САЩ по-бързо, отколкото високоточните бомбардировки могат да пречупят иранската воля. При липса на господство във въздуха Иран буквално „държи света за гърлото“, използвайки останалите си ракети и дронове като единствен, но изключително ефективен инструмент за контрол на глобалните вериги на доставки.
Стратегическата логика на Вашингтон се основава на изчакване натискът от страна на Иран да отслабне. След като интензивността на изстрелванията спадне, инициативата автоматично би преминала в ръцете на САЩ и конфликтът би могъл да влезе във фаза на контролирано „прочистване“ под условията на пълно въздушно превъзходство. Но този сценарий е надбягване с времето. Иранските запаси от ракети и дронове не са безкрайни; рано или късно кривата на наличните средства за пуск ще се насочи към нулата. Въпросът е дали дотогава световната икономика вече няма да е потънала в тежка рецесия — може би съпоставима с кризата от 2008 г. — под натиска на безпрецедентен енергиен и индустриален шок.
На този мрачен фон седмицата донесе неочакван обрат: САЩ и Иран внезапно преминаха към формат на публичен диалог, въпреки че до неотдавна и двете страни категорично отричаха възможността за преговори. Вашингтон пръв обяви процеса за „успешен“, което даде на Тръмп формален повод да се въздържи от удари по критичната инфраструктура на Иран. На масата бяха поставени дванадесет американски точки и пет ирански контраусловия. Ситуацията се усложнява от фрагментираната властова структура в Техеран: преговорите се водят от член на парламента, който може да се окаже потенциален наследник на Върховния лидер, докато военният блок на IRGC мълчи и продължава бойните действия. Въпреки това самият факт на публично договаряне е мощен сигнал за деескалация, който пазарите посрещнаха с огромно облекчение.
Докато дипломатите търсят събеседник в Техеран, Саудитска Арабия започна мащабна операция за спасяване на световния петролен пазар. Затварянето на Ормузкия проток извади от системата приблизително 15 милиона барела дневно, което доведе до недостиг и рязко поскъпване. В отговор Рияд рязко увеличи износа от червеноморското пристанище Yanbu, използвайки тръбопровода East–West. Саудитците планират да повишат доставките до 5 млн. барела дневно. Въпреки че капацитетът на тръбопровода е около 7 млн. барела дневно, голяма част от него обслужва вътрешните нужди: рафинерии и обезсолителни инсталации. Въпреки това износът през Yanbu се удвои за две седмици до средно 4,4 млн. барела дневно, компенсирайки около 40% от загубите вследствие блокадата в Залива.
Все пак „логистичното чудо“ в Yanbu не решава проблема напълно. Наблюдението показва, че около 56 милиона барела саудитски петрол, натоварени в края на февруари, остават блокирани на танкери в Персийския залив, без възможност да преминат протока. Междувременно около 40 свръхтанкера чакат на опашка за товарене в Yanbu. За да избегнат нападения, част от корабите изключват автоматичните си идентификационни системи (AIS) в Арабско море, така че реалният обем на износа може да е по-висок от официално отчетения. Този „невидим“ петрол се насочва основно към Азия — Китай, Индия и Южна Корея, докато японските купувачи черпят от стратегическите запаси в Окинава, където Aramco наема капацитет от 8,2 млн. барела.
За западните пазари Саудитска Арабия използва добре изпитан маршрут през тръбопровода SUMED в Египет, заобикаляйки блокирания Суецки канал. Петролът, изпомпан в Червено море, се пренасочва към терминала Sidi Kerir в Средиземно море и оттам се разпределя към клиенти в Европа и по източното крайбрежие на Северна Америка. Така Рияд изгражда алтернативна енергийна реалност, опитвайки се да поддържа световната икономика на повърхността, докато Вашингтон и Техеран водят странни преговори в сянката на взаимни ракетни заплахи.
Икономиката на САЩ е изправена пред най-тежкото си изпитание след пандемията: вносните цени скочиха с 1,3% през март — най-бързият темп от 2022 г. насам. Войната с Иран тласка страната бързо към рецесия. Goldman Sachs повиши вероятността от спад в следващите 12 месеца до 30%, предупреждавайки, че „петролният пожар“ в Близкия изток изгаря потребителския оптимизъм. Според тяхната прогноза безработицата ще се покачи до 4,6% до края на 2026 г., а инфлацията ще се стабилизира около 3%, което ще удари реалните доходи и ще принуди компаниите да замразят наемането на персонал.
Въпреки мрачните прогнози, БВП на САЩ все още може да нарасне с около 2% през 2026 г. Този растеж обаче изглежда силно специфичен: той стъпва на мащабни инвестиции в центрове за данни. Американският AI сектор се превърна в своеобразен „защитен балон“ — благодарение на изобилието от евтин местен природен газ центровете за данни до голяма степен са изолирани от скъпия вносен петрол. Това създава опасен дисбаланс: икономиката става заложник на настроенията на инвеститорите в AI, които поддържаха растежа през миналата година, въпреки че създаването на нови работни места почти липсваше.
2026 г. трябваше да бъде триумфална година на възстановяване след митническите войни на Тръмп, но реалността промени сценария. Дори и военните действия да спрат утре, вредите вече са нанесени. „Последствията се виждат много бързо — достатъчно е да минете покрай местната бензиностанция“, казва Нанси Ванден Хоутен от Oxford Economics. Бензинът скочи до 4 долара за галон — най-рязкото поскъпване от урагана Катрина през 2005 г. насам. Този скок по същество неутрализира ефекта от „One Big Beautiful Bill“ — знаковия данъчен стимул на Тръмп. Предварителните данни показват, че изплатените суми са само с около 12% по-високи на годишна база, далеч под очакваните 15–25%.
Положението се влошава и от дълго опашати ефекти по веригите за доставки. Дори при дипломатически пробив възстановяването на инфраструктурата в Ормуз ще отнеме месеци. Потребителите са изправени пред втора вълна от шокове: недостигът на торове ще тласне цените на храните нагоре, а дизелът — който поскъпва по-бързо от бензина — ще изстреля разходите за логистика във всички категории. Дженифър Лий от BMO Capital Markets предупреждава: „Дори всичко да се реши днес, ще е нужно твърде много време, за да се възстанови производството.“ Citigroup прогнозират допълнително забавяне на растежа на заплатите, което още повече ще подкопае покупателната способност.
Въпреки това Уолстрийт демонстрира изненадваща устойчивост. Анализаторите на Barclays тръгнаха срещу течението и повишиха целта си за S&P 500 до 7 650 пункта (+17%). Тяхната логика: печалбите на технологичните гиганти и бичият AI цикъл ще надделеят над геополитическия хаос. Morgan Stanley споделя този оптимизъм, очаквайки ръст на корпоративните печалби от около 20% през следващите 12 месеца. Инвеститорите продължават да вярват, че САЩ ще останат „сигурно убежище“ спрямо други икономики, въпреки че анализаторите признават, че пътят към нови върхове ще е изключително неравен. В крайна сметка съдбата на американския пазар ще зависи от това дали Фед ще успее да започне да намалява лихвите през 2026 г., за да спаси реалната икономика от дълбоко охлаждане.
26 март, 10:00 / Германия / индекс на потребителския климат GfK, април / предх.: -24.2 / акт.: -24.7 / прогн.: -26.5 / EUR/USD – нагоре
Потребителските нагласи в Германия през март 2026 г. показаха смесена динамика, като индексът GfK достигна -24.7. Отчетената стойност се оказа по-лоша от пазарните очаквания поради:
Въпреки скромното подобрение в очакванията за доходите на фона на отслабващата инфлация, склонността към спестяване се повиши до рекордни равнища. Потребителите заемат отбранителна позиция, което задържа краткосрочното възстановяване на най-голямата европейска икономика. Ако априлската стойност излезе на прогнозните -26.5, еврото ще бъде подкрепено спрямо долара.
26 март, 08:00 / Япония / BOJ core CPI (основен показател), февруари / предх.: 1.9% / акт.: 1.7% / прогн.: 1.6% / USD/JPY – нагоре
Основният индекс на потребителските цени на Японската централна банка, който изключва волатилните цени на храните и енергията и коригира за временни данъчни промени, се понижи до 1,7% на годишна база през януари 2026 г. от 1,9% месец по-рано. Този индикатор дава представа за базовия ценови натиск и е ключова отправна точка за решенията по лихвените проценти на Bank of Japan. Забавянето отразява постепенно отслабване на инфлационния натиск, като същевременно потвърждава тенденцията към нормализиране на паричните условия. Ако февруарската стойност достигне прогнозните 1,6%, йената ще отслабне спрямо долара.
26 март, 15:30 / САЩ / първоначални молби за помощи при безработица (седмични) / предх.: 213 хил. / акт.: 205 хил. / прогн.: 210 хил. / USDX – надолу
Първоначалните молби за помощи при безработица през втората седмица на март спаднаха до 205 хиляди, значително под пазарните очаквания. Въпреки лекото повишение на продължаващите молби, общата низходяща тенденция при продължаващата безработица се запазва от миналата есен. Резултатите подчертават устойчивостта на пазара на труда и продължаващо ниските нива на съкращения, в контраст с някои по-слаби сигнали в официалната статистика за заетостта. Секторът остава стабилен, въпреки че пазарите следят внимателно молбите на федерални служители на фона на риска от закриване на държавни учреждения. Ако първоначалните молби следващата седмица се повишат до прогнозните 210 хиляди, доларовият индекс ще отслабне.
26 март, 18:00 / САЩ / индекс на производствената активност на Фед Канзас Сити, март / предх.: -2 / акт.: 10 / прогн.: 2 / USDX – надолу
Индексът на производствената активност на Фед Канзас Сити се възстанови до 10 пункта през февруари 2026 г., след отрицателна стойност месец по-рано. Подемът в индустрията беше подхранен от ръст в производството на дълготрайни стоки — включително електрическо оборудване и метални изделия — както и от подобряващи се перспективи за наемане на персонал. Умереното облекчаване на цените на входящите и готовите продукти сочи към допълнителен дезинфлационен натиск в индустриалния сектор на региона. Композитният индекс на активността също отчете положителна динамика, като новите поръчки се възстановиха, а производствените цикли се стабилизираха. Ако мартенската стойност се понижи до прогнозните 2 пункта, доларовият индекс ще отслабне.
27 март
27 март, 03:01 / Обединеното кралство / GfK Consumer Confidence, март / предх.: -16 / акт.: -19 / прогн.: -24 / GBP/USD – надолу
Потребителското доверие във Великобритания спадна до -19 пункта през февруари 2026 г., заличавайки подобренията от предходните два месеца. Рязкото влошаване отразява покачването на безработицата до най-високото ниво след пандемията, като най-силно са засегнати младите хора. Страхът от загуба на работа, заедно със слабия ръст на заплатите, значително е понижил оценката на домакинствата за финансовото им състояние през следващите 12 месеца. Тази тенденция крие риск да ограничи потреблението и да забави крехкото възстановяване на вътрешното търсене. Ако през март индексът падне до прогнозните -24, паундът ще отслабне.
27 март, 03:01 / Обединеното кралство / производство на моторни превозни средства, януари (окончателни данни) / предх.: -14.3% / акт.: -8.2% / прогн.: 5.3% / GBP/USD – надолу
Производството на моторни превозни средства във Великобритания се понижи с 8,2% на годишна база през януари 2026 г. Слабото търсене на ключови пазари — ЕС, САЩ и Китай — доведе до спад на износа с над 10%. Най-силен беше сривът в сегмента на товарните превозни средства, където производството се срина с близо 70% заради мащабно преструктуриране на заводите. Експертите свързват текущата динамика с необходимостта от преразглеждане на търговската политика на фона на нарастващия протекционизъм. Ако през февруари производството се възстанови до прогнозните 5,3%, паундът ще отслабне спрямо долара.
27 март, 04:30 / Китай / печалби в индустрията, февруари / предх.: 0.1% / акт.: 0.6% / прогн.: 0.9% / Brent – нагоре, USD/CNY – надолу
Индустриалните печалби в Китай нараснаха с 0,6% на годишна база през януари 2026 г. — първото годишно увеличение от четири години насам. Възстановяването беше поддържано от производството и предприятията с чуждестранно участие, докато в минния сектор се отчете рязък спад на печалбите. Печалбите в частния сектор останаха стабилни, докато държавните компании отчетоха близо 4% понижение. Положителната динамика в енергетиката и комуналните услуги помогна да се изгладят структурните дисбаланси. Ако февруарските печалби достигнат прогнозните 0,9%, цените на Brent ще бъдат подкрепени, а юанът ще се засили.
27 март, 10:00 ч. / Великобритания / Търговия на дребно, февруари / предишна стойност: 1,9% / текуща: 4,5% / прогноза: 2,1% / GBP/USD – понижение Продажбите на дребно във Великобритания нараснаха с 4,5% на годишна база през януари 2026 г. — най-силният годишен ръст от четири години насам и значително над очакванията. Рязкото оживление на потребителската активност в началото на годината сочи устойчива вътрешна търговия след вялото приключване на 2025 г. Тази статистика е важен индикатор за икономическо възстановяване въпреки продължаващия инфлационен натиск. Ако данните за февруари потвърдят прогнозата от 2,1%, паундът ще отслабне.
27 март, 12:00 ч. / Еврозона / Средни очаквания за потребителската инфлация за следващите 12 месеца, февруари / предишна стойност: 2,8% / текуща: 2,6% / прогноза: 2,5% / EUR/USD – понижение Средните потребителски инфлационни очаквания за следващите 12 месеца в еврозоната се понижиха до 2,6% през януари 2026 г., най-ниското ниво от шест месеца, което отразява отслабване на обществените опасения относно ръста на цените. Петгодишните очаквания също се понижиха умерено, въпреки че домакинствата с по-ниски доходи все още очакват по-висока инфлация. Моделът по възрастови групи остава тясно сходен, което потвърждава стабилизиращ се тренд в очакванията. Ако данните за февруари потвърдят прогнозата от 2,5%, еврото ще се укрепи.
27 март, 15:30 ч. / Канада / Обем на търговията на едро, февруари / предишна стойност: 1,8% / текуща: -1,0% / прогноза: 0,4% / USD/CAD – понижение Обемът на търговията на едро в Канада се понижи с 1,0% през януари 2026 г. до 85,2 млрд. CAD. Спадът след ръста от 1,8% през декември беше движен основно от рязък спад в продажбите на добивната индустрия и благородните метали, както и от по-слабо търсене на моторни превозни средства и части. Активността намаля в повечето провинции, включително Онтарио и Квебек, въпреки умерените ръстове в Британска Колумбия и в хранителния сектор. Ако през февруари се стигне до възстановяване до прогнозата от 0,4%, канадският долар ще се укрепи спрямо щатския долар.
27 март, 17:00 ч. / САЩ / Индекс на потребителското доверие на University of Michigan, март (окончателни данни) / предишна стойност: 56,4 / текуща: 56,6 / прогноза: 55,5 / USDX – понижение Индексът на потребителското доверие на University of Michigan спадна до 55,5 пункта през март 2026 г. от 56,6 пункта през февруари — най-ниско ниво за последните три месеца заради засиленото геополитическо напрежение вследствие на конфликта САЩ–Иран и рязкото покачване на цените на бензина. Повечето демографски групи отчитат влошени очаквания за личните си финанси на фона на несигурността в областта на външната политика. Очакванията за инфлацията през следващата година останаха около 3,4%. Ако окончателното мартенско отчитане съвпадне с прогнозата от 55,5 пункта, доларовият индекс ще отслабне.
Планирани речи и събития (подбрани): 26 март, 01:15 ч. / Австралия / Реч на заместник-управителя на RBA Christopher Kent / AUD/USD 26 март, 10:30 ч. / Еврозона / Реч на Patrick Montagner, член на ECB Supervisory Board / EUR/USD 26 март, 12:00 ч. / Еврозона / Реч на заместник-председателя на ECB Luis de Guindos / EUR/USD 26 март, 12:05 ч. / Еврозона / Реч на Pedro Machado, член на ECB Supervisory Board / EUR/USD 26 март, 12:30 ч. / Великобритания / Реч на заместник-управителя на BoE Sarah Breeden / GBP/USD 26 март, 19:00 ч. / Великобритания / Реч на Martin Taylor, член на BoE Financial Policy Committee / GBP/USD 26 март, 19:00 ч. / Канада / Реч на Carolyn Rogers, заместник-управител на Bank of Canada / USD/CAD 26 март, 19:30 ч. / Великобритания / Реч на Megan Greene, член на BoE Monetary Policy Committee / GBP/USD 26 март, 23:00 ч. / САЩ / Реч на Lael Brainard (Board of Governors) / USDX 27 март, 01:30 ч. / САЩ / Реч на Stephen Miran (Board of Governors) / USDX 27 март, 02:00 ч. / САЩ / Реч на заместник-председателя Philip Jefferson / USDX 27 март, 02:10 ч. / САЩ / Реч на Michael Barr, Fed Vice-Chair for Supervision / USDX 27 март, 10:45 ч. / Еврозона / Реч на Anneli Tuominen, член на ECB Supervisory Board / EUR/USD 27 март, 11:45 ч. / Еврозона / Реч на Patrick Montagner, член на ECB Supervisory Board / EUR/USD 27 март, 18:30 ч. / САЩ / Реч на Mary Daly, президент на Federal Reserve Bank of San Francisco / USDX 27 март, 19:00 ч. / Еврозона / Реч на Isabel Schnabel, член на ECB Board / EUR/USD 28 март, 12:00 ч. / Еврозона / Реч на Piero Cipollone, член на ECB Executive Board / EUR/USD
Очаква се речите на висши представители на централните банки да доведат до повишена волатилност на валутния пазар, тъй като могат да подскажат бъдещи намерения в паричната политика.
БЪРЗИ ЛИНКОВЕ
Свържете се с нас 
