NZD/USD спада втора поредна седмица, като постепенно се плъзга към долната граница на нивото 0,59. Забележително е, че това движение отразява не толкова силата на долара, колкото слабостта на kiwi. Индексът на щатския долар се колебае в относително тесен страничен диапазон, което подчертава предпазливостта на трейдърите преди порцията данни от САЩ, включително ISM, JOLTS, ADP и NFP. Следователно, спадът при NZD/USD се дължи основно на отслабването на новозеландския долар.

Трейдърите се опасяват, че Reserve Bank of New Zealand ще предприеме т.нар. „dovish hike“ на предстоящото си заседание, което ще се проведе утре, 2 септември. С други думи, RBNZ ще повиши лихвите, но едновременно с това ще заеме предпазлив тон и ще подчертае, че по-нататъшното затягане ще зависи изцяло от постъпващите икономически данни.

Този сценарий наподобява „hawkish pause“, която беше реализирана през май. Тогава централната банка запази OCR на ниво 2.25%, но решението на практика беше взето на ръба: трима членове на комитета гласуваха за повишение от 25 базисни пункта, а трима – за запазване на политиката без промяна. Решаващият вот на гуверньора наклони везните към пауза. В същото време централната банка прие твърд, „ястребов“ тон, заявявайки, че лихвените проценти вероятно ще трябва да се повишат в хода на годината и в по-голяма степен, отколкото се очакваше по-рано.

През юли RBNZ реализира тези „hawkish“ намерения, като вдигна основната лихва до 2.5%. Все пак, формулировките в съпътстващото изявление вече бяха осезаемо по-предпазливи. Политиците отбелязаха, че след частичното отваряне на Ормузкия проток световните цени на петрола рязко са спаднали и заедно с тях са отслабнали краткосрочните инфлационни рискове.

Въпреки това основният аргумент за ново повишение на 2 септември остава инфлацията. Годишният CPI се ускори от 3.1% до 4.1% през второто тримесечие, достигайки 2.5-годишен връх и надхвърляйки както прогнозата на RBNZ за 3.9%, така и горната граница на целевия диапазон на централната банка от 1–3%. Кварталният ръст на цените беше 1.5%. Важна обаче е структурата на това ускоряване. Цените на търгуемите стоки се повишиха с 4.9% на годишна база, докато инфлацията при нетъргуемите стоки се забави до 3.4%, което е най-ниското ниво от пет години. Значителна част от ускоряването на общия CPI беше свързана с горивата: бензинът поскъпна с 27.5%, а дизелът скочи с 71.1%. CPI без храни, битова енергия и моторни горива нарасна само с 2.5%. С други думи, голяма част от инфлационния скок отразява външен енергиен шок, а не неконтролиран вътрешен ценови натиск.

Това е важен нюанс за предстоящото заседание. От една страна, повишение на лихвата през септември изглежда почти предопределено, имайки предвид „hawkish“ сигналите от RBNZ и траекторията на общия CPI през второто тримесечие. От друга страна, пътят на лихвите след този момент е далеч по-неясен. Слабото вътрешно търсене остава сериозно ограничение за RBNZ. Според последните данни, реалните продажби на дребно са спаднали с 0.5% през второто тримесечие, след като в предходния отчетен период бяха нараснали с 0.9%. Спадове са отчетени в 8 от 15-те сектора, като особено рязко са намалели продажбите на горива (-13%), автомобилни стоки (-2.3%), услугите за настаняване (-8%) и хранителните услуги (-2.8%).

Друг аргумент за предпазливост е пазарът на труда в Нова Зеландия. Безработицата се повиши до 5.6% през второто тримесечие – най-високото ниво от 2015 г. насам. Заетостта нарасна с 0.5%, докато равнището на неоползотворяване на работната сила достигна почти 14% (13.8%). Годишният ръст на заплатите беше едва 2.0%, значително под текущата инфлация. Като цяло структурата на данните не показва прегряване на пазара на труда.

С други думи, икономиката на Нова Зеландия получава инфлационен импулс, но до голяма степен вносен, през цените на енергията, докато вътрешният ценови натиск остава осезаемо по-слаб.

Накрая, инфлационните очаквания дават на RBNZ допълнително пространство да запази предпазлива позиция. В августовското проучване на централната банка едногодишните инфлационни очаквания спаднаха от 3.41% на 2.6%, а двугодишните – от 2.53% на 2.34%. Бизнес очакванията за инфлацията за една година напред също се понижиха – от 3.68% на 2.99%. Очевидно отслабването на инфлационните очаквания дава на централната банка по-голяма гъвкавост да действа по-малко агресивно. Когато бизнесът и потребителите вярват, че ръстът на цените ще се забави, рискът от спирала „заплати–цени“ съществено намалява.

В резултат на това фундаменталната картина изглежда противоречива. Инфлацията принуждава централната банка да действа, докато слабостта на пазара на труда и потребителското търсене ограничава пространството за допълнително затягане. Най-вероятният изход от септемврийското заседание следователно е повишение на OCR с 25 базисни пункта до 2.75%, придружено от по-предпазливи сигнали за бъдещата траектория. Вероятно RBNZ ще потвърди, че допълнителни покачвания на лихвата остават възможни, но ще подчертае, че решенията ѝ зависят от постъпващите данни.

Подобен сценарий ще натежи върху новозеландския долар и следователно върху NZD/USD. Фактът на повишението на лихвата до голяма степен вече е калкулиран в цената, така че „kiwi“ ще има нужда от допълнителни „hawkish“ коментари, за да поскъпне. Ако повишението бъде придружено от „dovish“ сигнали, новозеландският долар ще се окаже под значителен натиск. В такъв случай продавачите в NZD/USD не само ще форсират пробив на подкрепата при 0.5900 – средната линия на Bollinger Bands на дневната графика – но и ще тестват следващите ценови бариери при 0.5870, линията Kijun-sen на D1, и 0.5830, долната линия на Bollinger Bands в същия времеви диапазон.